Задъхано от празност

да се спре по прозорците търсещо,

моят дом е от празност задъхан,

всичко тука е пусто до пръскване.

А стените са черни изгнаници,

преживяващи дните в мълчание,

с празни вени до болка пропукани,

чакат някой да срути остатъка.

Полюлеят мъждука осъдено,

стиснал с зъби парчета от светлото,

овехтелите столове сънено,

отброяват изстиващи времето.

Заваля ли? Дъждът се опита,

да измие оттука забравата,

тежки капки забързано идващи,

се стопиха в мъглата ми няма.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf