Мартеничка аз ти подарих,
излъгах всички
и сърцето си във нея скрих...

Трябваше да падне скоро,
ала тя се застоя,
ето - лято животворно,
още виждах я на твоята ръка.

Знаех, че е моя,
че я носиш ти заради мен,
даваше ми радост да я виждам
и се радвах всеки ден.

Мисли зли ме обладаха,
нагрубих те, не един път - два.
Няма смисъл казваш да се извинявам
и изчезна ненадейно тя.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: punkez
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-28
прочитания: 72
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247101
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398