не ме прегръщай днес.
не съм в настроение за поредното
ти словоизлияние
предварително написано на лист хартия.
не ме докосвай с тежките си
груби ръце на удавник.
не говори.
очите ти казват всичко
което ми спестяваш (винаги),
а аз съм длъжна да
се правя че ти вярвам
защото, мамка му,
любовта ме е
захапала за шията
и не ме пуска.
не иска
не може.
тя е част от мен и
ще я нося до
последният си дъх
зад миокарда.
стига с тези лъжи.
по дяволите,
поне днес
не усуквай змийският си
език пред лицето ми
с тъпото очакване
да се хвана на въдицата!
днес не съм Шехерезада.
днес съм Алиша
в синьо.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sheherezada
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-28
прочитания: 84
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247101
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398