Елегично

В черна кутия събирам надежди,

вехнат цветята, бяха за теб,

спомен унил извайвам копнежно,

тъжен, загърнат без траурен креп.

Бавно умира последното цвете,

но не увяхва поредният стрък,

в дните застивам, в нощите кретам,

порти затварям в дяволски кръг.

Блудният син си отива,далечен,

пътят е страшен,сам съм и...Див.

В ада догарям,гол,несъблечен,

стена,зова,полусляп,полужив.

Листите капят, голите клони

сянка не хвърлят, само тъга,

пътища няма, няма сезони,

само изплетена в черно дъга.

Вият злокобно старите вълци,

глъхне до черно последният стон,

сухо в очите, не плача, но хълцам,

пътища много в дилемен разклон.

Сам се изправям, як е гърбът ми,

нощите мрачни превърнах на дни,

защо ли, защо ме пресреща духът ми,

докато питам, скръбта ми загни.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf