Ангел

Кога' засвири тихата печал

по своите струни нежна песен,

тогава виждам образът ти цял,

пред мене грее ясен и чудесен.

Кога' сълзите първи идат,

тогаз пристъпяш ти;

воплите с теб долитат

и са странно-хубави звезди.

Идеш ти тогава, призрак мой,

когато те повикам уморена,

във фини шепи носиш ми покой,

с капки дъжд целиш душата ми сломена.

Подобна на изсъхнал цвят,

на твойто рамо се превивам;

в миг светът потъва в мрак

и тебе само искам да намирам...

Но търсят пръстите-напразно;

през плътта ти бледа преминават...

На тебе, ангел, това ти е омразно -

следи от длани по лицето да остават...

Поглеждаш ме и мило се усмихваш...

И тъй потъваш в тъмнина.

Отдалече,отдалече ме обичаш

и ме пазиш с кристалната си чистота...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf