На „непознатия”...

Кажи ми кой си!
Аз не те познавам.
Дали си само сянката в нощта, която идва и остава
да бди над мен докато спя?

Кажи ми кой си!
Аз не те познавам.
Дали си светлината на деня,
която идва щом се зазорява,
а аз не мога да я оценя?

Кажи ми кой си.
Дали си мрака през нощта,
в който сгушвам се и плача;
или лъча светлинен, който грее
и спира ме от бягство в здрача?

Кажи ми кой си!
Дали си топлината на деня,
в която скривам се от мен самата?
Или студа си през нощта,
повличащ ме към самотата.

Кажи ми кой си...
Аз не те познавам...
Кажи ми...
иначе си заминавам,
за да престана да те наранявам...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: steelsnake
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-07-11
прочитания: 202
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7723
   Автори: 2101
   Произведения: 48632
   Съобщения: 215020
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73213
   SMS-и: 806
   Снимки: 4943