* * *

Спомен ли?
Не, спомен от теб тука няма,
та ти никога при мен не си идвал,
само мислено, просто илюзия,
миражно пред мен си стоял.

Прах!
Прахта е вместо спомен,
пропила всяка мебел в тихия ми дом,
прокрадва се частица надежда,
че прашинките малки ще намерят другаде подслон.

Надежда!
Вярвам,че пролуката ще бъде пътека
и слънчев лъч трайно ще се настани,
миражен спомен не ще ми бъде вече утеха,
а явно до мен ще бъдеш ти.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf