На инат

Не се кълни! Не ме обичай, казах!
Една игра бе всичко между нас.
Върви си! Искам да ме мразиш!
Ти плачеше, а аз след теб се смях...

Но пак смехът горчив на устните застива...
Недей така да гледаш в моите очи,
защото там едничка истина ще видиш,
че чужд за мене днеска ти не си.

Затичвам се след тебе към вратата,
съзнала, че е твърде късно може би.
А ти към мен обръщаш се, и казвам:
„Прости ми! Още те обичам! Остани!"

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Desert_Rose
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-27
прочитания: 104
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398