Наранена

Навън се съмва, а в душата ми е тихо.
Огромна рана във сърцето ми кърви...
Не зная буден ли си вече, но те питам -
наясно ли си как ме нарани?!

Омая ме с ръцете на ваятел,
с горещи устни ме изпи със жар...
Но носел си душата на предател
и в черен демон се превърна твоят страх.

И скри се ти, избяга във забрава...
Нима ще мога да забравя току-тъй?!
Не се страхувай - всичко ти прощавам.
Аз исках обич, не желая мъст!

Сега умирам, нямам сили да живея
без тебе в този свят на фалш и на лъжа.
И като свещ животът ми ще доизтлее
в сълзите ми на изоставена жена!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Desert_Rose
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-27
прочитания: 102
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52675
   Съобщения: 244405
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81812
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396