Твори сърцето и тупти безмерно.
И в пламъци с поезия гори.
В косите, тук-таме, все още черно.
А станах на четиресет и три.

Живот не посветих на кариера.
И не натрупах купища с пари.
Все същият мечтател. Като вчера.
Но вече на четиресет и три.

Очите през годините сълзяха,
но жребият сълзите не изтри.
Мечтах за дом, уют и топла стряха.
В квартира. На четиресет и три.

В ръцете ми, от ласка покорени,
растяха синове и и дъщери.
Умора - сред слънца неуморени,
но вече на четиресет и три.

Търкулнат хълм. Далече взорът стига.
Върви ми се. А някой казва: Спри!
Не е ли тежка дългата верига
със брънките четиресет и три?

И аз не знам. Но още ще я влача,
докле духът у мен се умори.
А днес ще се посмея и поплача!
Все пак съм на четиресет и три...

(От "Тленен остатък")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-07-27
прочитания: 160
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 15 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247101
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398