Oставих те там , сред пустошта,
плачещ, ближещ раните си.
Братко мой, тя си отиде,
обичаш я,но помни -
любовта не е сред едни очи,
истинско беше, но в миналото остана,
красиво беше, но сърце не ти остана-
тя го открадна.
Болката те изпепелява,
самотата те прегръща,
но надеждата остава...
Плачи до изтощение, a след това заспи
и нека тя остане само в спомени.
Всичко свърши, нея я няма,раната е голяма,
но животът и след нея продължава...
Сладка отрова е любовта.
Всеки е пил и ще пие от нея.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rento
раздел: Лирика -> Лирика на чужд език
публикувана на: 2008-07-27
прочитания: 268
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398