Отсечката София-Бургас е моя романтичен мост. И винаги, когато слизам на тази гара усещам погледа на една странница. Поезията-част от въздуха на Бургас. Очарование със сила на ореол. Част от най-големите полети, които българската поезия има, са започвали оттук.

Христо Фотев /1934-2002/ е от малцината поетични рицари, които имаха среща със същността на голямата поезия. Той я преживя, като написа, вгради три от най-тежките посоки: божественост, самота и устрем. Въздигане, което е белотата на едно ярко, невероятно поетично платно. Непрочетено съзвездие-остров за онези, които ще имат част от същите очи. Привидно Христо Фотев е достатъчно четен, известен, но какво има зад оставената музика? Думите на поезията са ноти, които падат в следи от звезди. И се раждат изгреви-заслушани в пространството зад написаното. "Колко си хубава!..." е не само шедьовър, а златен шедьовър в цялата поезия на България. За дълбочината на любовта. Не за несподелената, не за щастливата- за отлитащата, за полета. Бих поставил "Наистина ли си отива лятото..." най-близко до този велик стих, защото има нарисуван един невидим, но съвършен автопортрет-зад което е пространството с пътя. На родените да бъдат по призвание поети. С душа в която не може да се влезе! Има врата-оставаща, бяла: за следващия. Когато препрочитам "Венецианска нощ" у мен се разлива нощна вълна. От пяната изплува онази черно-бяла снимка от много тъжната есен на 1979 година. Два погледа, носещи съвършенство. Търсещи центъра: на смисъла на поезията. Петя Дубарова и Христо Фотев. Струва ми се-те казват: "Да, зад усмивката е залива, където тя се връща..." Това е и последната снимка на Петя Дубарова. Уви...Но Следващият ще има божествен белег. Някъде, където душата има сън и птица. Вярвам в това.

Христо Фотев е не само един от най-нежните български лирици, но той има и тайната-мечта. За мнозина поети-да имат сбъдване. Тези, които четат неговата поезия, в дълбочина-ще усетят, че има божествено предсказание. На пръсти се броят останалите:..Яворов, Д.Бояджиев и П.Дубарова...

Свидетелят на поетичното раждане, Бургаския фар, тази нощ ще напише...Мисли върху морето. Малцина биха дали монети за напечатана поезия, други биха я купила, защото имат любим поет, със свое кратко обяснение, кратки думи. Колко са тези, които имат необходимост? Не за любим поет под нощната лампа. А за среща с Поезията-в нощта...

Дълбок поклон!

Павлин Пушкаров

2008-07-27

без предварително съгласие не може да се копира

и/или използва каквато и да било част от статията

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zalez
раздел: Проза -> Публицистика
публикувана на: 2008-07-27
прочитания: 195
точки: 41 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52675
   Съобщения: 244405
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81812
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396