Кой ли не стъпва във локвите...
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.

Подът сумтеше страдално -
сред тиня градеше съдбата си,
че все връщах кучето кално
и пазех калта по краката си.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Aske
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-26
прочитания: 85
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398