|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ДО КОГА
Живеем в свят, изпълнен със насилие.
Свят, в който майката детето си убива.
Свят с грубост и жестокост в изобилие,
свят, в който зло в леглото ни заспива...
Превърнахме се във студени егоисти
и все поглеждаме във чуждата чиния...
Играем роли, но не сме добри артисти,
а завистта - помита ни като стихия.
Приятелски, ръце не си подаваме,
а ближният си бутаме във пропастта.
От ден на ден по-лоши ставаме-
попаднали във плен на завистта.
До вчера най-добри приятели,
във врагове жестоки се превръщат.
Зад всеки ъгъл дебнат ни предатели
и със усмивки подли ни прегръщат.
По пътищата ни, воЙна настава-
хиляди животи, лекомислено изгубени...
И питам... до кога това ще продължава?
До кога ще живеем от злото погубени?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: palibeti
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-26
прочитания: 385
точки: 84 ( виж далите точки )
коментари: 13 ( виж коментарите )
препоръчано от: 45 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247102
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
|
|
|
|
|
|
