Вали
и капките заничат
навътре
зад стъклата
до очите ми...
Напомнят за сълзи.
Прозорецът забърсва скули –
ръкавът му е шарен.
Самотна
вечерта надига чаша.
Гердан от окончания
бутилките ...
Дъждът сърдито блъска
по душата ми.
Стъкла ли са или мъниста
очите ми?!
Тире след въпросителни
ръкавът
и шарени
дъждовните въздишки –
разсипан бисер
навътре
надълбоко
допир
до прозорец...
Аз не плача
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marsi
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-07-25
прочитания: 114
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52675
   Съобщения: 244405
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81812
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396