Тече животът,
се променя
и във вечността дори
взривове стават,
едни изчезват,
нови се раждат...

Хайде да не говопим
"завинаги" - "за вечността",
само времето
безкрая стига.

Да спрем в мига,
тук и сега,
да го обладаем,
да вкусим сладостта,
да не спомняме си
за него с нега.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: idan
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-07-25
прочитания: 100
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247101
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398