Заглеждал ли си се в клоните на старото дърво,
когато буря иска пръстите му да пречупи?
Усещал ли си през съдбата на полюшващо листо,
когато есен иска силите му да погуби?

Разследвал ли си с лупа в ирисите на нощта,
когато се опитва да говори с уличната лампа?
Плакал ли си с цветовете на изгубена дъга,
когато разбере, че в ямата с боклук ги праща?

Пожелавал ли си камък да получи истинско сърце,
когато няма начин да разкаже своята история?
Изслушвал ли си мислите на някой трескав дъжд,
когато капките в очите му не спират да говорят?

Разхождал ли си се с отминал спомен,
когато чувствата му парят без да спрат?
Обичал ли си с чистата омраза,
когато стане ясно, че обгръщат я с любов?

Живял ли си с крилете на фантазия,
когато само в сън успее да лети?
Разказвал ли си своята история,
когато знаеш, че не спира да боли?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: velvet
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-25
прочитания: 356
точки: 80 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 33 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398