НОЩНИ ЖЕЛАНИЯ

пред мъдростта на безразличието.”

АНАТОЛ ФРАНС

Прибрах се с приповдигнато настроение. Емоционално бях достатъчно възбу-
ден, а това не ми даваше покой. Чувствах, че ще изригна като вулкан.

Изпитвах желанието да се хвърля на кревата, да принтворя очи, и мислите

като гълъби да полетят към нея – любовта на сърцето ми. А тя беше далеко.

За сега я прегръщах със желанието и съня си. Умирах да я консумирам.
Правих го всеки миг – секунда. Тя не излизаше от съзнанието ми.

Бе притисната до мен, а усмивката енигматична, и пленяваше цялата ми

същност. Голото й тяло изразяваше величието и красотата на Афродита.

Нежната й кадифена кожа напомняше на шоколадов сладолед, който с

удоволствие бих консумирал с неистово желание.

Заоблените форми – сочни като неизядени ябълки – предизвикваха апе-
тита ми. Очите като на кошута, ме съзираха като отдалечени звезди. Всяка

нейна част разпалваше желанията ми – копнежа зо допира, и момента на
екстаза.

Тя легна върху мен, и направихме това което трябваше.

Обичах те, но теб те нямаше!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf