Докосна ме!... Не мога да забравя
усещане разтърсващо мига...
Помилва ме!... Как мога да оставя
блаженството от нежната ръка....

Погледна ме!... в очите виждах чудо,
как влюбен си, как искаш ме със страст...
Прегърнах те!... Сърцето беше лудо,
за моето и нежната му власт...

Поисках те!... Как диво всичко беше,
окъпано във летните лъчи...
Поиска ме!... И времето мълчеше,
отдало се на нашите души...

Целуна ме!... А в устните ти нежни
открих за двама ни бленуван свят...
Целунах те!... и с ласките безбрежни
превърнах сивотата в топъл цвят...

Обичам те!... мълвяхме до полуда...
Обичам те!... над всичко, над смъртта!...
Далеч от всеки навик и заблуда
във нас ще пазим свята Любовта!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: fragola
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-25
прочитания: 174
точки: 41 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398