Когато уморен отиде си
денят,
по тъмно все те търся
сред звездите
и в празния ми поглед
се препъват те...
Замръзнали се свличат
във очите ми,
където
като утринна роса
оставят блясъка си
и посрещат слънцето,
kоето
жадно ги изпива
след безсъние,
пренесло цветното ми
миналото
към неизвестно бледо
бъдеще.
Когато пак завръща се
денят…

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: maiasand
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-07-25
прочитания: 161
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247101
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398