Момина клетва

Що ли ме момко подмами

като не щеш мен за жена?

Що ми надигна фустани

кога в зарана бях за вода?

Що ме тъй бърже целуна

по една и по друга страна?

Та лицето ми цяло потъна

от срам и свян в руменина.

Що ми душата открадна

с мили думи - всяка лъжа?

Що на сърце ми ти падна

та ден и нощ все да тъжа?

Що ме прониза с тез очи -

кинжали остри, без свян?

Не ми казвай, не, замълчи...

Навеки остани си тъй, ням.