По върха на раковиниот нощните тромпетиблян е привечер.В ръце, докосващи езера,стихе отражение на далечина...Жена е подредила цветя,в тиха същносте добавила искра.Душата ще бъде дом.И световеот кацащи сигнали,от трите разстоянияще мият брод.В резервна писта,където музикантисвирят още време,следи ще изгарят.В мисъл на безбрежност.Полети над градове,ята от полуслепи птицище разхвърлят граница.Между ден и святост...Жадувани водопадиот мен ще свличатскритите недра.И с препълнени очиПоезия ще идва.С гняв на танцуващата радост.Където няма думище бъде път...
Павлин Пушкаров2008-07-25без предварително съгласие не може да се копира и/или използва каквато и да било част от стиха -------------------------------------------------------------------------------------------------------------