Загубих есента си

                    Загубих есента си неусетно,

                    житата си оставих да линеят,

                    забравих да говоря със листата,

                    под стъпките ми тихи приютени.

                    Отучих се да чувствам дъждовете,

                    играещи по мокрото ми тяло,

                    за първи път отрекох ветровете,

                    дошли навярно, за да ме погалят.

                    И в облацте спрях да се оглеждам,

                    (по навик само вече се познавам),

                    цветята си престанах да отглеждам,

                    мирише днес домът ми на забрава.

                    И тихо е, когато проговоря,

                    гласът ми се разбива във стените,

                    а липсата на тебе е умора,

                    разяждаща ме бавно, ненаситна.

                    Мъглите ми са призраци от вчера,

                    осъмнали са дните ми във нощи,

                    загубих есента си, а намерих,  

                    безкраен път към края. На любов. 

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf