Неуспешно...
На него любим цвят беше зеленото. А ти очите ми гледаше до забрава. Някъде между споделено-несподеленото него припомнях си, а тебе забравях... Неуспешно! Изпадам в състояние на обичане. А все ми се струва нереално. И започва се дълго, безцелно отричане, че е нещо повече от нормално. Неуспешно! Към него, към тебе, към всеки, който ме очаква, към тъгата, съдържаща в себе си любовта, към всяко чувство, което ме разплаква, ще се притеглям безкрайно... Докато стигна и разбера, че нищо не е било случайно. На него любимо му беше... (нещо си в мен), на тебе любима ти бях... И всичко на мястото си беше, но да се интересувам от всичко... спрях. И днес се чудя мога ли да обичам. Изпадам в състояние вътрешно питане. Във всяко кътче на душата си надничам, с надежда да намеря заряд за обичане. (Неуспешно) Който ще разпали всичко и отново ще се чудя между теб и него. Който ще гори първично, все едно гори за първи път и за последно.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Kat
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-24
прочитания: 137
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|