На този свят нищо не се знае,
ала всичко се очаква.
Един мечтае, друг се оплаква.
Тази вселена е едно привидение,
всичко в нея е плод на съмнение.
Всеки опит за нещо прави,
всеки иска нещо да остави.
Нещо, което да възкръсне
и неговото име сред хората да пръсне.
Един спомен, един мемориал,
един огромен камък бял,
на някой, който е живял.
Всичко е лудост, всичко е вдъхновение,
изпъстрено с хубост сътворение.
Вековете са прашинки върху глобус изоставен,
цветни картинки за свят прославен.
Хората са чертички от нещо нетрайно,
но те всички - не са тук случайно!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rumen popov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-24
прочитания: 254
точки: 63 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398