У

Да шепнат от изток дочувам вълните,
а нейде от запад - да трака трамвай,
да съска понякога северът в дните
и вият се гайди от южния край.

Очите ми залезът с бляскавост блазни,
а изгревът - с топъл и син небосвод,
гората балканска - с чудатости разни,
просторът на юга - с обилния плод.

Мъжлеят на север и юг планините
пред нежния мирис от края на май,
какъвто за запада приказен мит е,
а изтокът вече от древност не знай.

А аз съм в средата с ръцете си празни,
но тук съм сред свои - сред моя народ,
за който разправят, че лесно се дразни,
но туй на бедняшката орис е плод.

Известна доза местен и национален шовинизъм, както и интересната идея на един от най-добрите ми приятели (друже, поздрави!).

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf