|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Орисах те наивно с двете си очи
Орисах те наивно с двете си очи
(това е карма с име „Евини очи")
да бях притворила поне едното,
разкъсан си на части... Не личи
ъгъла на погледа ми, от високо...
Прегърнах те с ръце - въжета,
насилих те, за да си само с мен,
а ти не си отиде, явно мезонета
хареса ти, там беше приютен...
Съня вземах ти, всяка твоя нощ
е връщане към нещо първобитно
насън, наяве, като с остър нож
очите ми пробождат ненаситно.
Белязах те, дамгосах ти сърцето,
една следа дълбоко ти прорязах,
шуртеше кръв, обливаше лицето.
Едно „Прости" даже не ти казах.
Кървеше цял от допира ми нежен
ъперкът целувката ми се оказа...
Сълзите вледенявах, неизбежен
навя снега в косите ми - проказа.
Отново с мен си, но защо, Живот?
Махни се, нека в този миг изчезна.
Аз не чакам, не търся вече брод.
Йота само и пропадам в бездна... (а) 24.07.2008г
(цикъл „Черно перо")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Etchi
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2008-07-24
прочитания: 129
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46699
Съобщения: 195965
Лексикони: 2120
Коментари: 70283
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
