Илюзия

Далечен път, далечна гара,

един залутан, прозаичен влак,

усмивка нежна в изневяра,

изпълнила вечерния сумрак,

една жена, присъда в бяло,

усмихната, и тъмното купе,

фриволна, в болка оцеляла,

бленува блясък и криле...

Далечен вятър, полъх нежен,

ухание и шепот на листа,

самотен силует на бряг безбрежен

и страст, и повик на плътта,

чернее силуетът, до поискване,

и само с мрака разговаря той,

съдбата, под въпрос, и непремислена,

заплащането - винаги във брой...

Далечен път, далечна гара,

далечното сега е пустота,

дошла в поредна изневяра,

заплащането - самота...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf