Самота

Сама съм!

Сама избрах си таз съдба!

Сама със себе си останах и боли ме!

В бездната на моята душа потъвам

и там е непрогледен мрак!

В главата ми настава пълен хаос,

не знам какво и как да го направя!

Задавам си хиляди въпроси,

а отговор за никой нямам!

Избягах от суматохата

и дойдох на този бряг отдалечен

да преоткрия себе си,

и вярвах, че това е пътя,

но не е било така!

Сама заспивам,

сама се будя

и с всеки изминал ден

все по-зле се чувствам!

От ден на ден все повече затъвам

в тази черна дупка!

Мислех, че самотата ще ме пречупи,

но самотата не ме плаши,

както плашат ме очите ти!

На самотата всичко споделих

и сълзите си излях,

а и тя не ме разбра,

и тя като теб не посмя да ме докосне;

И тя като теб не пожела да ме разбере!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf