На теб... който си...
Ненамерилите, ненамерилите отговорите въпроси... откриват думите си по следи от вятър, заровил моите из пясък, из клоните на старата върба, привела тяло за вода в изсъхналата и изтекла, във утолилата си жаждата река... в изписалите се с вълни, препълнени от обичта си към скали, към бряг, към топла пазва пясък дълбини... в криле на бяла яхта, повторила цвета надежда от този в свобода на чайка... и избелялото небе във вечност на Вселена... Ненамерилите, ненамерилите отговорите въпроси... в среда на път учудено стоят и слушат своя звук от раковина, от шепот на хвърчило, стаило шум от изтъканата коприна на усмивката... от недочутите, изречени на ум от тебе думи... и от стиха ти, лунно плел платно за мен, за жадната прегръдка на очите ми... ще ти отдам от тях душата си, душата жарка на родено лято, от моя ден... рожден... и от преливането на игра - от облаци във слепота, в ръцете ни, събрали волността да дишат през поезията стихове...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: inamay
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-24
прочитания: 126
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|