Спри да ми повтаряш как сега ме мразиш!
Някога болеше. Днес не ме боли.
С тези думи себе си ли ще предпазиш?
Мислиш си, че още би могло да ми тежи?

На мен за теб отдавна спря да ми тежи.
А някога дали изобщо си е струвало?
Бършех си очите от безкрайните сълзи...
И колко много сърцето е тъгувало!

Но какво пък? Аз бях силна и те преживях.
Някога болеше. Днес не ме боли!
Да пречистя себе си дори успях!
Да закърпя раната, която не кърви.

А ти защо тогава продължаваш
да разправяш аз коя съм и каква съм?
Нима пореден опит е да нараняваш?
Нима наистина така ме мразиш?

Повтаряй колко днес съм ти излишна!
Можеш всякаква да ме наричаш.
Но помниш приказката ни предишна.
Как очите ти говориха, че ме обичаш!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-24
прочитания: 265
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52675
   Съобщения: 244405
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81812
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396