БЕЗЧЕСТИЕ

За дребните... души стаени,

замлъкнали в парчета нищета,

отрязали поредните промени,

че алчността превзела е духа.

И ненаситно... сетивата храни,

отрепки от един жесток живот,

забравили божествени покани,

погребали... доброто без покров.

И жадно, неприлично озверели,

за лукс фалшив... и скрита самота,

продадени души на път поели,

по грозната пътека на скръбта.

И в дните си заляти от безчестие,

крадат надежда... харчат светлина,

ръцете им... убивали зловещо,

една усмивка... поглед... доброта.

И в края на душата си се скривам,

разбърквам мисли... търся тишина,

от помисли фалшиви и нечисти,

загърбвам тях... до себе си ще спра.

24.07.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf