Райско кътче от бахамите

Подаряваш райско кътче от топла суша сред развълнуваните ми морета,
загребваш усмивки от коша на илюзиите и ги накачваш като бяло пране,
да засветят.
После палиш огньове, с тях обхождаш крайбрежието -
ставам твоя и недостижима... дори за музите.
Песен са ми ръцете, протегнати
срещуслънчено по верандата на челото ти...
искам да слушаш звуците и танцът
да закапе от миро в очите.
Винаги ме целуваш както никой не го е правил.
Крилато и ветрено триене на коприната върху бисерите ти ме съблича.
После се сгушвам утробно в разтворения цвят на бахамската ти орхидея
и плодно се пристрастявам.
Сигурно тук изгревите са постоянство от заедност,
защото заедно бихме приели дори стрелите на всяка виновност,
която ни вменяват и заедно бихме изпили бокала с болката
на Фата Моргана.
Но сега островът е нещото, което ме има, почти колкото теб...
Ти, който направи възможно сутришното ми усмихване, знаеш ли,
че това писмо никога няма да закъснее...?
Знаеш ли, нямам по-хубав подарък от този - да те има?!

и всяка моя първа мисъл е милувка по протягането ти.

Знаете ли какво ме вдъхнови?

Една сутрин се събудих и в някаква светска хроника прочетох , че Еди Мърфи

подарил на любимата си райско кътче от Бахамите на стойност 13 000 000 долара....там бяха изброени и други величия, които се заимали с уникални острови....платили адекватна цена.....

стана ми странно - замислих се?! Дали пък любимата на Еди Мърфи е щастлива колкото мен?

Запитах се каква цена сме готови да платим, каква част от себе си да отдадем, за да дарим щастие и да получим такова:)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf