Ако просто за миг се обърнем,
да си спомним какви сме били.
Като в чудо назад да се върнем -
две, любовно летящи стрели.

Там, където сребро се излива
в топъл дъжд над приспан тротоар,
а ликът му - от делничност сива
се превръща в неонов пожар.

Две кафета. И весели капки
в дъжделиво почукващ рефрен.
Сред случайни чадъри и шапки -
плахи думи... От теб, и от мен.

Стар плакат за концерт на пиано.
И светът, от Шопен онемял.
Мокра длан върху моето рамо.
После вятърът, в танц отшумял.

А от тръпките... Нежните тръпки -
дъх на люляк и тихи листа...
И нозете, забавили стъпки,
под лилавия мрак на нощта...

Няма кой нежността ни да зърне.
Само спрелият дъжд шумоли.
Ако просто за миг се обърнем
да си спомним какви сме били...

(От "Неиздъхнали спомени")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-24
прочитания: 346
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247101
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398