Остави... Остави ме болката - да отболи... Не рови дълбоко! Знаеш ли - спомена горчи. Забрави! Забрави за самодивските коси, надокоснатите устни, натъжените очи.. Замълчи... думите ти са олово, замълчи! През сълзи те гледам, но дали това си ти... Ще блести. И последната сълза ще заблести, без да знае, че последния си път върви.