По-тихо е... отколкото си мислех.

Не вярвах, че от разлъка толкова боли.

Мислите по теб, назад ме дърпат

и все надничам в спомени добри.

А всичко е така далечно. Някъде...

зад розовия хоризонт и бряг.

Сърцето ми прекръстено от черна мъка,

а гларуси... копнежа ми крадат.

За първи път, небето е далечно.

За първи път, вълните са без звук.

За първи път, слънцето не топли.

Лято е... но душата ми, скована е от студ.