Ще можем ли някога аз и ти да минем през твоя град по безлюдни улици, да видим на изгряващото слънце първите лъчи и как се отразява блясъка им в нашите коси?
Да усетим аромата на уханните цветя, на безбройните дървета и свежата трева, да вдишаме въздуха на новия ден, изпълнен с щастие за теб и за мен?
И тогава да се скрием от времето и от света и като два гълъба в плен на любовта да се издигнем високо в небесата, защото за нас няма място на земята?