„ Да бъдем ние”

Като стрела в сърцето е твоето „разбиране”

Искам да стрелям в лицето ти омраза!

Понякога не мога да се гледам в огледалото,

Понякога не мога да издържам ликът ти, втренчил се в мен!

Искам да съм свободен!

Ти нищо си тогава и искам да се превърнеш в забрава!

Нещо взима част от мен

И развява го като трофей.

Нещо реже ми крилата и остава ме бездомен,

Знаеш го и ти, зная го и аз – небето моят дом е !

Птица с кървящи крила,

око изпаднало в тъмнина съм аз,

когато светът превръща се в мащеха на пепелта.

Мразя те!

Мразя себе си!

Мразя всичко, всички и това което няма го дори!

Искам да се рея в небето!
Да попия синьото в него!

И вечно да съм пиян от облаците и росата!

Да бягам вечно искам от самотата!

Да съм тук, но и да ме няма.

Да бъда!

Да съм мъртъв!

Да ме няма!

Да съм вятър!

На балерината тихата стъпка искам да бъда!

Да съм магьосник искам,

Да съм омагьосан искам!

Да чувствам умората в теб

от търсенето на моята душа!

Да съм пиян от лудостта да бъдеш ТИ,

Да бъдеш АЗ, да бъдеш ВСИЧКО,

Без омраза и лъжа, ДА БЪДЕШ истината една,

Която вечно да гори!

Да не жалиш нищо и всичко да превръщаш в „срамота”-

срамна за безсрамника, убиваща го всеки ден!

Искам да бъдем двамата с теб „Усмивката нагла”

На онзи който руши сетивата ни!

Трови душите ни, вкарва отрова във вените ни.

Да сме ние!

Да сме всичко!

Да сме едно!

Да бъдем ние!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf