Ще пораснат ли пера по пръстите ми тази нощ,
когато знамения се сипят от звездите?!
Бели или черни в час ни добър, ни лош?!
Оставих чашата си с тъга недопита.
Засяда на гърлото ми думата - омраза.
Така горчива и гъста като страх.
Омразата и страхът са болезнена зараза,
Мъчат и убиват. След тях остава само шепа прах.
Не искам да почернея. И да отровя цветята
с дъха на жестоките думи на злъч.
Дъга изчезваща полека в синевата
въздъхва в последен, изстиващ слънчев лъч.
Бавно в съня ти тази нощ ще пристъпя,
за да се сбогувам и да те погледам.
Не мога да остана. Душата си едва закърпям.
Времето отпразнува свойта Пирова победа.