Вятър суховей

От отшелника до принца и шейха,
няма милост вятър, суховея.
Помита и превзема ни с инстинкт,
на животните присъщ - що за тип!?
Щастие и болка носи едновременно,
свобода и окови, лъжа и прозрение!
Дава ни да разберем като Едип,
когато сме най-прави, че грешим!
Граби от живота ни - нали е повей сух...
Напълно ни променя, прави ни напук...
Стари копнежи оставя от някой миг,
за да си кажем - пак ела и остани!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf