Толкова ли много...
Толкова ли много поисках от теб? Толкова ли много ме презираш ти? Толкова ли много...? Душата ми е празна и тиха без теб. Искам да се върнеш пак при мен и да изпълниш душата ми с топлите си чувства! Много ли пред теб съм съгрешила, че така бързо от мен се отдалечаваш? Казваш, че не знаеш как да ме обичаш! Казваш, че не можеш да разбереш какво искам от теб и как да ми го дадеш! От тебе само исках: Едно мъжко рамо, на което да се облегна в нужда; Две очи пълни с обич; Една прегръдка мъжка в студена нощ; Една ръка в края на тунела; Една усмивка при сълзите ми; Една дума от сърце. Толкова ли много поисках от теб? Един човек, на който да се вричам, Един човек, който да обичам, Един човек, който да ми вярва и обича! Толкова ли много поисках, че ти при мен изпрати ТИШИНАТА?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Dandykrokodila
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-23
прочитания: 94
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|