|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Соло ли?
Изтръгнах струните на своята душа!
Болеше, но беше безвъзвратно!
Не исках да съм жалка, затова
строших китарата. А беше необятна,
красива любовта ми. Акордите й
пееха за туй, че любех безрезервно.
Отдадох всичко аз на любовта,
но песента ми грешка беше.
Запяхме двама, но преди това
аз знаех кой със мен ще пее.
Ти мислеше си, че така
солистка ще съм аз до тебе.
Грешиш! Във музиката на страстта,
която тялото, душата свиреха в омая,
ти сам си беше - егоист. И щом така е,
аз соло партия не искам да играя!
Сърцата са за туй - да пеят паралелно!
А няма ли я всеотдайността,
тогава всеки може да си пее сам-самичък...
в живота, в болката и в старостта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: petinka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-07-09
прочитания: 176
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247101
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
|
|
|
|
|
|
