Гора

Очите ми са есенна гора,
косите ми - земя след оран,
душата ми е с цветовете на дъга,
а мислите ми са цветя без корен...

Така живеех в своя малък свят красив
и от заблуда,
че ще те направи като мен щастлив,
сърцето си искрящо
поставих в твоята ръка,
а ти внимателно и прагматично
забоде го, туптящо още,
като трофей
в стената над камината.

1998 г.
Д.Б.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf