когато късно вечер аз очи затворя отпусна се в прегръдките на мрачния си дар отдам се на желанията си... спра да се боря в съзнанието ми се плъзва злият звяр
със стон и вик облян във пот се будя как може аз... така... да съм направен въпроси много... отговори... аз се чудя защо го искам... и не мога да забравя
не мога да кажа аз кой ли не бях от всички маски в ъгъла захвърлени кога ли за последно аз плаках и се смях как... тежък е... товара на крилете ми опърлени
не мога но трябва... горивото тъй кисело за волята ми мрачна... зъби аз ще стискам в клишетата затворен.. ах толкоз ми е писнало ала така е... не мога означава че не искам
бе тъй отдавна... какво ли желая? кога се питах аз последно... забравил съм вече а на финала на правата за началото на края спомена горчив за необятната наслада... и той самия вече е далече
и слънцето с лъчи на отчаяние... пак рано сутрин...лицето гали ми обречено... за да се сблъскам с мен и всичките ми мрачни мании и битка с мен... и същността ми отречена
стани... оцелей... заспи отново дали не провалих се аз по пътя как може всеки да го има на готово? копнежа ми за свобода... отново мътен
Здравей и утро мое! Сега те приветствам и днес твоя болезнен пъзел ще преборя над бездната на Съдбата смъртно надвиснал Докато дишам аз ще се изправям... неуморен
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------