Тъгата тъй жестока е, в ъгъла стаена,
и дълбоко в гърдите ми тежи.
Там, в болницата на етаж последен
детенце мъничко в легло лежи.

Очички към вратата не поглеждат-
отправени са към света навън.
Зовът на гласовете детски мъчи
телцето слабо. А системите държат

ръчицата му малка, с тънка вена,
спасителния мост към радостта.
Усмихва се насила то, додето
иглите тежки впиват се в плътта.

Ще оздравееш, малък мой, повярвай!
Ще бъдеш здрав, ще станеш истински юнак.
Когато болестта не ще да си отиде,
ти, веч пораснал, ще лекуваш,
усмивката на болните деца
ще връщаш пак.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: petinka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-07-09
прочитания: 195
точки: 0 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398