ДУШАТА МИ МЪЛВИ

Парещото слънце уморява,
Дните летни бавно то брои.
Понякога до мене тя присяда,
Мъката по отминалите дни.

В очите ми по някога сълзи напират,
Житейския ми път отново ще броят.
Дали не дадох всичко аз от мене,
Пътеката която сам в живота извървях.

С усмивка ще посрещам погледите,
Дори и в тях да виждам аз сълзи.
Не чакам дори и чуждо покаяние,
Това ще е което в мен душата ми мълви.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf