И името ми беше Гняв

Загубвах се
във тъмното на дните си.
Препъвах се
във многоточия и удивителни,
стоящи в края
на досадни правила.
Залитах
от мечти опиянена,
а после отрезвена
реалността прегръщах.
Погубвах се,
отпивайки решително
отровата на думи
гневни, яростни.
И името ми беше Гняв.
Фамилията - Отчаяние...
Спаси ме
твоята любов!
Не съм я търсила.
Тя ме намери!
И преродих се
в светлина!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mami
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-23
прочитания: 165
точки: 57 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7744
   Автори: 2105
   Произведения: 48960
   Съобщения: 210094
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73761
   SMS-и: 809
   Снимки: 4940