Лека нощ, съкровище

Надявам се,
когато отворя утре очи,
да съм забравила
значението на буквите...,
защото зад прозорците ми
днес отново вали
и протегнатите ми към теб мисли
се давят в локвите.
В кухината на твоето мълчание
е тъмно, като в запустяла пещера.
Даже прилепите са в гладна стачка...
Няма ги.
За пореден път ризата си тясна
от теб ще съдера.
Писна ми да си строя
от мокър пясък замъци.
Няма да стигне цяла Сахара,
Гоби, Каракум,
и пустинното слънце-
с чаша вода събаряш ги.
Дай да я изпия.
И да се посмеем наум.
Ти на упорството ми,
аз на страстите си изгарящи.