|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Епитафия
Под този камък има самота.
Не спирайте! Заразата е лоша.
Не я филтрира даже и пръстта.
Пазете веселяци свойта кожа.
Камъка от плесен се яде.
Заразата и него не пожали.
Плевелите смучат от сърце
със самотата дето разговаря.
На този гроб е чужда пролетта.
Земята е чугунено спластена.
Когато някога и аз умра,
сложете ме във него... Без проблеми!
Пишете, че живях за да тъжа,
че две очи изстинаха самотни,
от честност доживотно , че грешах,
а стихове, че бяха ми имота...
Пишете, че изсъхвам в тишина
и с вятърните мелници се борих...
Живота днес, не е ли суета?...
Крещя, а сам със себе си май споря...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-22
прочитания: 57
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46715
Съобщения: 196061
Лексикони: 2129
Коментари: 70286
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
