Тази нощ ще сънуваш кошмари - бели гарванки по раменете ти ще кацат и тишината ще е някак си на парцали, мъгла прозорците в тъмни краски ще маца. Изящни петунии - ярко сини и огромни, ще пълзят по стените и покрай кръста ти ще се навива т- толкова нежни. Без аромат. Бездомни. Ръцете и сърцето ти бавно ще изстиват.
Не ме викай на помощ. Ти душата ми завърза. Прикова я във мрака си. Омагьоса дъха й. Чувствата удави в планинските бързеи, сякаш не ти стигаше да си вземеш страха й. Аз съм много далече и съвсем се изгубих. Лабиринти от тръни. Самодивски поляни. Израниха нозете ми пътеките груби от сърца-камъни, в чужди сълзи обляни.
Тази нощ ще сънуваш дълго, дълго кошмари. Ехото глухо при мен ще донася, виковете ти гневни и уплашени. Пари в шепите ми страстта ти. Виж на старата маса оставих ти билки. Направи си чай и дишай. Прощавам ти всичко и страха ти ще взема. В своя затвор душата ми пак ще ти напише най-нежните си думи в поредна поема.