Наричане

Тази нощ ще сънуваш кошмари -
бели гарванки по раменете ти ще кацат
и тишината ще е някак си на парцали,
мъгла прозорците в тъмни краски ще маца.
Изящни петунии - ярко сини и огромни,
ще пълзят по стените
и покрай кръста ти ще се навива т-
толкова нежни. Без аромат. Бездомни.
Ръцете и сърцето ти бавно ще изстиват.

Не ме викай на помощ. Ти душата ми завърза.
Прикова я във мрака си. Омагьоса дъха й.
Чувствата удави в планинските бързеи,
сякаш не ти стигаше да си вземеш страха й.
Аз съм много далече и съвсем се изгубих.
Лабиринти от тръни. Самодивски поляни.
Израниха нозете ми пътеките груби
от сърца-камъни, в чужди сълзи обляни.

Тази нощ ще сънуваш дълго,
дълго кошмари.
Ехото глухо при мен ще донася,
виковете ти гневни и уплашени. Пари
в шепите ми страстта ти. Виж на старата маса
оставих ти билки. Направи си чай и дишай.
Прощавам ти всичко и страха ти ще взема.
В своя затвор душата ми пак ще ти напише
най-нежните си думи в поредна поема.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-07-22
прочитания: 61
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46665
   Съобщения: 193510
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70136
   SMS-и: 803
   Снимки: 4755